От Белоградчик, през Монтана до Враца, подножието на Стара Планина предлага изобилие от скрити богатства, достъпни за онези истински пътешественици, готови да опознаят магията на Северозапада!
5-та седмица от 66 дневното летно пътешествие из България ме отведе до Северозапада. След като първата част на тази седмица беше предназначена за Ловеч, Плевен и Козлодуй, следващите дни предстоеше да затворя кръга и да се спусна на юг, покрай подножието на Стара Планина.
Много хора свързват Северозапада с най-бедният регион в Европейския съюз. Може това да е така от икономическа гледна точка, но когато става въпрос за природно-културно богатство, историята е съвсем различна.
Предварително бях си отделил 3-4 дни за да обходя този обширен регион, но това време се оказа толкова оскъдно, че се наложи да пропусна някои задължителни спирки които си бях набелязал, като например Видинския край. Без съмнение скоро ще се върна отново тук, не само заради Видин, но и заради много други места, от които останах впленен. Но нека все пак караме подред…
Белоградчик
Пътуването из този магически регион е едно преживяване от съвсем друго измерение. Усещането е като да си в приказка. Майката природа е изваяла форми, толкова изящни и необикновени, че биха вдъхновили и най-взискателните хора на изкуството, творци, художници, писатели, или кино-режисьори.
Много са местата и преживяванията, за които изгарям от нетърпение да споделя, но едно от тях е от една съвсем друга величина и ще започна именно от там.
Белоградчишките скали: Тръдно е да се опишат с думи, тяхната красота не би могла да се възпроизведе подобаващо и от най-гениалния писател; дори и най-талантливият художник не би могъл да извая с дсостатъчна прецизност уникалните природни форми, нито да пресъздаде магията, която излъчват Белоградчишките скали. Този истински природен феномен трябва да бъде видян на живо. Не е случайно, че преди няколко години, това величествено място бе номинирано за едно от 7-те Природни Чудеса на Света. Става въпрос за една значително обширна площ от почти 100 км2, покрита с множество скални формации, коя от коя с по-чудат облик, някои от които достигащи височина от повече от 200 метра. Най-интересното около скалите обаче е свързано с различните легенди покрай тяхното образуване. Преди 230 милиона години Белоградчишките скали са били дъно на море, като след оттеглянето на водата, под влияние на слънчевата светлина, вятъра и на природни феномени, те придобиват чудати форми, които лесно могат да бъдат оприличени на човешки и животински изображения. Дали това е само плод на нашето въображение или е нещо повече си остава истинска загадка.
Пещера Магура: Още едно от онези места известно със своята тайнственост и мистицизъм. Това е единствената пещера със скални рисунки от палеолита (каменната епоха) на територията на България. Става въпрос за повече от 700 рисунки изобразяващи сцени от битието на праисторическите обитатели на тези земи, ритуали с животни, множество символи, чиято интерпретация създава различни теории и легенди свързани с началото на живота и развитието на човечеството. Въпреки че обикновеният посетител няма достъп до залата с рисунките, посещението на пещерата не остава никого безразличен.
Пещера Венеца: далеч по-неизвестна от Магурата, Венеца е може би най-живописната пещера, която съм имал удоволствието да посетя в България. Въпреки по-малките си размери, тук има съвкупност от неописуемо красиви форми, сталактити и сталагмити, осветени по такъв начин, че изпъкват в пълния си блясък, създавайки едно истинско зрелище.
Църква”Свети Георги Руян”: непосредствено до пещера Венеца се намира и тази малка църква, датираща от 16 век, колкото скрита и труднодостъпна, толкова и автентична.
Изба Боровица: една малка спретната винарна, чиято собственица успява да предаде любовта към виното на всеки посетител, желаеш да научи и да вкуса от магията на този елексир и характеристиките на виното на Северозапада.
Конна езда село Вещица: едно от онези места, нагледно откъснати от света, където човек може да се впусне в незабравими приключения из природата. Подходящо и за малки и за големи, а околностите са едно истинско вълшебство.
4×4 Сафари в Белоградчик: не познавам човек, който да не е останал смаян съзерцавайки необикновения пейзаж формиран от Белоградчишките скали. Представете си обаче едно екстремно изживяване, което те отвежда на преход измежду самите скали. Резултатът е една неописуемо сафари, което трудно може да бъде сравнено.
Къде да отседнем близо до Белоградчик?
Хан Мадона: едно от онези места, където гостоприемството и вкусната храна са отличителна черта и не подлежат на дискусия. Домакинът Радо се е погрижил за това на гостите да не им липсва нищо, като освен хана, е изградил и една изключително уютна зона за къмпинг.
Еко Селище Глинените къщи, Белоградчик: на път за Белоградчик, вероятно ще минеш през село Извос, от където се открива една приказна гледка към скалите. Точно там се намира и този уникален по рода си комплекс от глинени къщи, където не просто предлагат нощувка в едно необикновено и несравнимо място, а създават истинско магическо преживяване. Стопанинът Кирил е отдал последните няколко години на изследването на пещерните рисунки от Магурата и на изучаването на праистоическите хора живяли по тези земи. Заключенията, до които е стигнал разкриват един свят изпълнен с мистерия, но и с много надежда. Често той предлага на своите гости разходки измежду скалите, споделяйки невероятните истории на едно място заредено с енергия и много мистицизъм.
Монтана
Регионът на Монтана е не по-малко необикновен. Става въпрос за едно от онези места успяло да запази своите традиции и обичаи, обгърнато от един неописуемо красив природен ландшафт.
За малко повече от ден успях да обходя някои от популярните селца и да се запозная с местни обекти и преживявания, като много от тях, поради липса на време, се наложи да оставя за бъдещи посещения.
Кастра ад Монтанензиум: Разположена в южната част на Монтата, тази антична римска крепост ни разказва за богатата история на града.
Торлаците (Чипровци): Небезизвестните Чипровски килими имат своето бъдеще в места като тази къща за гости, един истински музей за килимарството. Тук всеки желаещ може да се запознае с този специфичен занаят, да получи демонстрации, както и да се научи на тъкане. Освен всичко друго, домакините са изключително любезни и ще те нагостят с най-вкусните гозби.
Берковица
Изходен пункт за поход към връх Ком, начало на популярния маршрут Ком-Емине, Берковица е едно приказно градче, ски курорт, място с богато културно наследство.
Къща-Музей Иван Вазов: не е случайно че Патриархът на българската литература е избрал именно това място – една типична къща от периода на българското Възраждане – за свой дом, превръщайки се този временен престой в един от най-творческите периоди на неговата кариера.
Ентографски музей: Съхранил духа и културата на това място, със своята богата колекция на берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли и други експонати от началото миналия век, този берковски музей съдържа едно изключително ценно за региона богатство.
Кръстевата къща: престоят в Берковица е още по-приятен когато включва нощувка в толкова специално място като Кръстевата къща, където освен уютния семеен хотел и топло посрещане, предлагат вкусни гозби в своята механа, превърнала се в задължителна спирка за много от минаващите и отсядащите в града.
Клисурски Манастир: От Берковица, на път за Вършец човек попада на четвъртия по големина в България манастир, място успяло да съхрани през вековете българския дух и култура.
Вършец: Намиращ се в подножието на Западна Стара Планина, със своя девиз “Град на Здравето” и огромното наличие на минерални извори, от много години насам Вършец е известен балнеолечебен курорт. Градът обаче е много повече от това и все повече привлича и по-активните и авантюристични туристи, изкушени от възможностите за разходки из планината, екопътеките из гората и покрай водопадите, както и от богатата културна програма. Още едно място, на което оставам длъжник и в което обещавам да се върна скоро.
Враца
Всеки, който посещава Враца за първи път остава смаян от изумителната гледка към Балкана, на една ръка разстояние от града. При мен не беше за първи път, а за трети в рамките на предходните три месеца, но както преди, така и сега градът отново ме вплени със своите уникални пейзажи, както става ясно от следните изображения.
Заслужава си да отделим време да се разходим из Врачанския Балкан, желателно е с колело или пеш, за да може да се насладим максимално на внушителните панорамни гледки на 360º, които ни се откриват зад всеки ъгъл. Ако не разполагаме с достатъчно време, разбира се и колата ще свърши чудесна работа, но ще трябва да отделим достатъчно време за фото-спирки по пътя, с които да овековечим момента.
Едно от местата, което не бихме си позволили да пропуснем е пещера Леденика, едно истинско чудо на природата, което успяхме да посетим по време на вело-обиколката на България, три месеца по-рано.
Къща за гости Рай – село Челопек”: нямам думи да опиша гостоприемството, на което се насладих докато бях на гости на Борис и Светлана в тази къща в село Челопек, едно от онези места където се чувстваш у дома, далеч от дома. Това, което прави престоя е още по-специален са разодките, които предлага Борис на своите гости, както пешеходни, така и с колело или на кон. Използвахме хубавото време за да направим един вело-тур до Околчица и лобното място на Христо Ботев, местности заемащи специално място в българската история и на близко разстояние до село Челопек.
Село Челопек е известо и с къщата-музей на Баба Илийца, родното място на героинята на Иван Вазов в неговата творба “Една Българка”, помогнала на Ботевата чета след разгромяването ѝ на връх Околчица.
Не бих си позволил да пропусна и вдъхновяващата среща с един от най-дейните творци на село Челопек, Миглена Младенова, отговорна за множество събития, фестивали и програми, организирани в селото, доближавайки местния бит, обичаи и традиции до неговите посетители.
Черепишки Манастир: разположен на самия бряг на река Искър, сгушен между скалите на Врачанския Балкан, намираме този уникален манастир датиращ още от Второто Българско Царство, по времето на Цар Шишман. Едно обогатяващо посещение за всеки заинтересован за българската история и как тя е била съхранявана през вековете.
Археологически комплекс “Калето” (Мездра): истински кръстопът на цивилизациите събрал останки от човешката история през последните 6-7 хилядолетия, от медно-каменната епоха до Средновековието. Това място достига своя разцвет по време на Римската империя, когато градът е средищна точка свързваща Сердика с Дунавската Равнина, както и Източна със Западна България, нещо което се случва и до ден днешен.
Величествени скалисти пейзажи, мистериозни пещери, тайнствени истории, древни занаяти – това е само една малка част от величието на Северозапада – регион притежаващ огромния потенциал да се превърне в любима дестинация за мнозина пътешественици.
Така приключи и петата седмица на това дълго пътуване, след което предстоеше да продължа към Ботевград и от там към Подбалкана, нещо за което ще ви разкажа съвсем скоро…
[simple-author-box]
