Да пътуваш из Подбалкана е нещо много специално за всеки българин. Във всяко едно населено място, във всяка къща или музей попиваме от историите за велики българи, борили се за свободата на нашата страна.
Неизбежно е да свържем тези земи с епохата на Възраждането, след като те са родили някои от най-изявените български възрожденци, поети, мислители и дейци.
Историята обаче ни пренася и още доста назад във времето, като на тези земи се натъкваме на наследство датиращо още от Неолитния период, както и от времето на траките.
След разходката из Северозапада и Западна Стара Планина, завършена с региона на Враца, след края на 5-та седмица на 66 дневното пътуване предстоеше да продължа на изток, към южното подножие на Стара Планина и от там към Подбалкана.
Чавдар
Считано от мнозина за най-европейското село в България, това малко софийско селище е за чудо и приказ. Не само е добре устроено и блестящо от чистота, превръщайки разходката из неговите улици в истинско удоволствие, но Чавдар е пример и за качествено и креативно туристическо направление. През последните години, селото успява да привлича все повече туристи със своите инвестиции във възраждането на историята и културата в региона.
Фолклорен Център Чавдар: поне по мое мнение това е най-интересното пространство където човек може собственоръчно да се запознае с българския фолклор, обичаи и традиции. Този прекрасен център създаден едва преди една година представлява една перфектна симбиоза между модерното и традиционното. Интерактивните експонати и екрани ни позволяват да се запознаем по един интересен и забавен начин с българския бит и култура в едно истинско преживяване привличащо интереса на мало и голямо.
Археологически Парк “Тополница”: паркът се издига вследствие на намерените останки от раннонеолитно селище, датиращо от повече от 7000 години, намиращо се на хълма до днешен Чавдар. Мястото е наистина уникално само по себе си, като освен експозиционна зала, са построени и типични неолитни къщи, както и работилници за обработване на керамични съдове, кожи и каменни оръдия. Най-интересното обаче е възможността за нощувка в някоя от неолитните колиби, едно своеобразно пътуване назад с машина на времето.
Пекарна Прованс: хубавите инициативи не са само плод на местната администрация, но има и частни такива, като например тази пекарна. Освен топъл ръчно приготвен хляб и други тестени изделия, предлагат и множество работилници които ни учат на един от най-съществените и жизнено важни за българите занаяти – месенето на хляб.
Копривщица
Известно като мястото, където е избухнало Априлското въстание, на 20 април 1876, това селище е успяло да запази своя автентичен възрожденски дух и до ден днешен. Истинско вълшебство е да се разхождаш по улиците на Копривщица, но за да усетиш истински същността на това място, е важно да попиеш от неговата история. За жалост, притиснат от времето, не успях да му отделя нужното време, но определено възнамерявам скоро отново да се върна.
Панагюрище
Продължавайки с историята за Априлското въстание, Панагюрище е още едно от местата изиграли ключова роля за неговото осъществяване. Градът се превръща в център на 4-ти Революционен Окръг и основен град на Априлското въстание. До тук се изпраща и кървавото писмо на Тодор Каблешков при неговото избухване в Копривщица. При потушаването на възтанието градът е опожарен, причина поради която в наши дни не са съхранени много стари възрожденски къщи.
Панагюрище се гордее и със своето богато тракийско наследство, като в неговите околности са разположени няколко тракийски могили. В една от тях, през 1949 е намерено и световноизвестното Панагюрско съкровище, датиращо от IV-III век пр.н.е. Тази изключителна находка, състояща се от девет съда, изработени от чисто злато и тежащи общо 6,146 кг, някога е принадлежала на тракийски владетели, които са използвали съдовете за религиозни церемонии.
Исторически Музей Панагюрище: Освен с копие на Панагюрското съкровище (оригиналът се съхранява в Регионалния Археологически Музей в Пловдив), музеят разполага с ценни артефакти и съхранени документи, които ни позволяват да опознаем в дълбочина историята на региона.
Къща-музей Райна Княгиня: домът на една от най-значимите революционни фигури на Априлското въстание, ушила главното знаме на въстанието, си заслужава да бъде посетен. Тук ще научим повече за живота на Райна Футекова – отличена в историята с титлата “Княгиня” – една изключителна българка, която само на 20 години взима ключово участие във въстанието, оставяйки трайна следа със своя нейния непреклоним дух.
Винарна Румелия: многократно наградени от различни международни конкурси, тук имаме възможността да се запознаем в дълбочина с винопроизводството и вкусовите качества на вината от региона на Горнотракийската низина.
Старосел
Това древно тракийско селище е задължителна спирка за всеки любител на историята пътуващ из региона. Обитаван от преди около седем хилядолетия, Старосел е успял да съхрани голяма част от своето културно наследство, като например Тракийския култов комплекс, където научаваме повече за ритуалите и обичаите на древните траки.
Старо Железаре
Пътувайки от Старосел към Хисаря е неизбежно да не ни направи впечатление едно село превърнато в своеобразен открит музей за модерно изкуство. Родом от Старо Железаре, преди няколко години артистът Венцислав Пирянков, преподавател в Академиято по изкуства в Познан (Полша), започва да кани своите курсисте в своето село за да вземат участие в един проект целящ да обедини в едно модерното стрийт арт изкуство и селските традиции. Резултатът – една изключителна колекция от рисунки по стените на цялото село на различна тематика, включваща изображения на световно известни личности от изкуството, политиката или науката, както и на местни герои и обикновени хора. Определено става въпрос за едно от онези места, които не оставя никого безразличен.
Дом на Традициите: Ако забележителната галерия на изкуството на открито дава един приятен модерен облик на селото, то Етнографският музей “Дом на Традициите” ни напомня за неговата автентична същност. Със своите тематични кътове, като например тези за “Хлябът” и “Сватбата”, богатата колекция от костюми, орнаменти и символи, изградена и поддържана благодарение на своята отдадедна местна общност, тази къща е едно истинско богатство, където всеки посетител е посрещнат като истински гост.
Хисаря
Известен в днешно време предимно като балнеолечебен курортен център, благодарение на целебните свойства на минералните води, Хисаря е град с богато минало. Благоприятните климатични условия и минералните води привличат по тези земи хора още хилядолетия назад. След превземането на местността от римляните, 46г. пр.н.е., тук се издига голям римски град, който в края на III век е третия по големина град в провинция Тракия (след Филипопол и Августа Траяна – Пловдив и Стара Загора). Разхождайки се из града се натъкваме на богатото наследство от този славен период – крепостна стена, амфитеатър, терми… – завещание, чийто най-силен отпечатък, със сигурност, е свързан именно с ползването на лечебните свойства на минералната вода.
Къде да отседнем в тази част на Подбалкана?
Освен в неолитните колиби на Археологически Парк “Тополница”, за които вече споменах по-горе, в региона има изобилие от прекрасни места за настаняване.
Номадско ЕдинЕние (Зелин, Ботевград): ще започна с едно наистина специално място, където имах шанса да отседна, съчетаващо модерния начин на живот с традиционния облик на селото, място различно от всики останали, след като не говорим за къща за гости. Става въпрос за една реставрирана селска къща, превърната в социално средище за обмяна на опит, идеи, творчески процеси и международни практики. Тази къща е “пилотния епизод” от проекта стартиран от Цветина Петкова, целящ да възроди българските села.
Къща без име (Копривщица): “Без име”, но със много силно изявен характер, тази къща с двестагодишна история и нейните стопани ни приветстват в техния естествен и неподправен свят, където меко казано всеки гост се чувства като у дома си. Тук всички гости сядат заедно на масата и участват (стига да имат желание) в приготвянето на вкусните гозби заедно с домакинята Снежана, която освен това е и човек на изкуството, превърнала част от двора в художествена галерия. За търсачите на силни усещания, за да бъде картината пълна, домакинът Ясен предлага турове с каяци и колела.
Хотел Джуджева къща Панагюрище: още една къща с богата история, датираща от 60-те години на XIX век, истински пример за традиционната българска възрожденска архитектура и една от малкото съхранени къщи от пожара по времето на Априлското въстание. Къщата е превърната в един своеобразен етнографски музей, където можеш да се научиш на стари български занаяти, като везането или да се включиш в работилници, като например приготвянето на панагюрска шарена сол. Това което обаче истински отличава това място е неговата гостница, където могат да се опитат традиционните местни гозби, като например яйцата по панагюрски (най-добрите които някога съм вкусвал) или панагюрския тутманик.
Исторически обогатени и духовно удовлетворени, посещението на този регион оставя трайна следа у всички свои посетители, напомняйки им за величието на българския народ и за причините да се чувстваме горди от своя произход.
По средата на седмицата предстоеше да стигна и до Карловския регион, от където продължих към Казанлък и от там през долината на розите до Стара Загора, но за това предстои да разкажа съвсем скоро…
[simple-author-box]
