Централен Балкан – Априлци, Троян и Тетевен – 4-та седмица от 66 дни България (част 3)

Има места в България които те грабват от момента на пристигането и регионът покрай Централен Балкан е едно тях.

Естествен и неподправен, Централен Балкан ни разкрива своите природни богатства, както и ни разказва истории за съхранените български обичаи, традиции и занаяти.

По екопътеката “Под пръските на водопада”, близо до Тетевен

Четвъртата седмица на това 66 дневно пътуване из страната беше една от най интензивните. След като започнах с региона на Велико Търново и Елена и преминах през Габровския край, дойде моментът да се придвижа и към Централен Балкан, едно от местата, които очаквах с най-голямо нетърпение.

Както регионът на Габрово, Централен Балкан се слави със съхранението на своите занаяти, специално с грънчарството. Имайки на предвид глинестите почви, производството на керамика е разпространено по тези земи още от античността.

Природните богатства на региона са не по-малко забележителни. Водопади, пещери, гъсти гори и живописни реки, тази част на България предлага безброй възможности и за най-авантюристично настроените.

Притиснат отново от времето, за два дни и половина си поставих за цел да разгледам Априлци, Троянския и Тетевенския Балкан, една несъмнено предизвикателна задача, която за жалост ме принуди да прескоча много ключови както и по-труднодостъпни места. Без съмнение възнамерявам да посетя региона отново в близкото бъдеще.

 

Априлци

Априлци е град създаден от сливането на 4 големи села, по настоящем негови квартали. Разпростиращ се на дължина, покрай река Острешка, и въпреки своите нагледно малки размери (население наброяващо по-малко от 5000 човека), това е един от най-дългите градове в България (22 км).

Априлци и околностите са едни от най-живописните места на България. Преминавайки преди няколко месеца от тук с колелото по време на велообиколката на България, останах смаян от величествената гледка. И този път впечатленията от великолепните пейзажи не бяха по-малко внушителни.

Панорамна гледка от Туристическа пътека “Кръстът”

Туристичска пътека “Кръстът”: Пристигайки в късния следобед, за жалост не успях да се впусна в някоя от множеството еко-пътеки в региона водещи до разкошни природни забележителности, но пък успях да се разходя по тази кратка пътека откриваща в своя край една величествена панорамна гледка.

Хотел “Тихият Кът” Априлци: ако има добра отправна точка за приключенията из региона, то това е именно това “тихо кътче”. Тук не само ще получиш ценна информация за забележителностите, които си заслужава да посетиш, но и вероятно можеш да попаднеш и на други пътешественици, след като става въпрос за едно често посещавано място от вело-ентусиасти. Освен всичко друго, кухнята е превъзходна.

Stone & Compass: Спускайки се от Севлиево към Априлци, попаднах най-случайно на тази забележителна организация, създадена от двама американци, Джули и Роберт, които избрали България, конкретно село Столат, за стартиране на един интересен проект с мисия. Чрез организирането на различни образователни програми и детски лагери в нашата страна за деца от чужбина, в тясно сътрудничество с местните хора, те създават интересни предпоставки за дълбок културен обмен.

 

Орешак и околностите (Троян)

След Априлци предстоеше да посетя Троян, но преди това ми предстоеше да мина през село Орешак. Това което очаквах да бъде един кратък престой, се превърна в целодневна програма, което не само не ми позволи дори да стигна до Троян, но и не успях да обходя и половината от местата които ми бяха препоръчани в самия Орешак.

Орешак е истински инкубатор за преживявания.

Прави впечатление изключителната предприемчивост на местните хора, които творят в своите работилници древни занаяти, съхранявайки старинни обичаи и традиции. Направи ми още по-силно впечатление колко обединени са те, препоръчвайки се един на друг, за да може посетителят да обогати възможно най-много своя престой.

Ако има някой, който олицетворява именно това качество, то това е Роси от Грънчарницата на Роси в Орешак. Тя отдели целия си следобед за да ми разкаже и разходи из региона и запознае с възможно най-много от нейните колеги занаятчии, както и с множество от местните хора, които създават интересни преживявания. Именно хора като Роси, въплъщение на ролята на Инсайдер, са причината да вярвам в това начинание.

Първи стъпки в грънчарството

Грънчарницата на Роси в Орешак: Имах удоволствието да запретна ръкави и да се пооцапам с идеята да се потопя в занаята на Роси. Тя ми показа че за да се получи крайният резултат (керамичният съд), е важно да се съсредоточа върху процеса. Грънчарството, научих аз, е един превъзходен метод за медитация, изискващ 100% от твоето внимание. Работата с ръце и прецизността с която извайваш всеки един детайл има терапевтични елементи и помага за това човек да се освободи от натрупания стрес. Освен това, Роси ми разказа и за приложенията на керамиката и в наши дни, за съхранението на храна и вода. В един свят, където все повече се използва пластмасата, беше важно да науча за способността на керамичните съдове да запазват свойствата и вкусовите качества на това с което се храним, още една причина да запазваме и насърчаваме съхранението на този древен занаят.

Бара за пране на килими: не далеч от Троянския Манастир попаднах и на това уникално място, извън отъпканите пътеки, където се перат килимите по един традиционен, автентичен начин, една изключителна атракция, разположена на брега на реката. Заслужава си да се види.

Махала “Баба Стана”: едно изключително живописно селце, като извадка от приказките, скрито висока на хълма над Орешак. Обитавано от античността, това място е било изоставено и векове наред човешки крак не е стъпвал. Легендата разказва че тук, по време на турско робство, вдовица на име Стана се е заселила с децата си, на високо, в търсенето на безопасно място за живот.

Баба Стана, едно скрито райско кътче

Къща за гости “Минковски”: това е една от приказните къщи в махала “Баба Стана”, едно истинско изживяване с прекрасна гледка към Балкана.

Къньовите вирове: непосредствено след ВЕЦ-а до село Черни Осъм, това е едно скрито местенце, поредица от малки водопади, където да се разхладиш в горещите летни дни.

Национално изложение Орешак: едно изключително богато изложение на художествените занаяти и изкуства, където и чрез множеството събития и демонстрации, които се организират, можеш да се запознаеш отблизо с местните занаяти.

Троянски Манастир: въпреки че този път не остана време да го навестя, по време на велопохода организиран преди 3 месеца, дойдох тук точно на връх Великден. Третият по големина манастир в България е задължиелна спирка за всеки посетител в региона.

 

Тетевенски Балкан

Оставащ често пъти в сянката на Троянския, Тетевенският балкан предлага не по-малко впечатляващи природни забележителности и величествени пейзажи, както и културно-исторически обекти. Успях да посетя една малка част от тях:

Пещера Съева Дупка: става въпрос за една от най-живописните пещери в цяла България, едно от задължителните посещения, когато сте в региона.

Гледка към Гложенския Манастир

Гложенски Манастир: може би не е най-впечатляващият по размери, нито най-известния манастир в страната, но неговото местонахождение, високо в планината и далеч от всякакви населени места, му придава истинско величие.

Водопад “Скока”: разположен точно над Тетевен и лесно достъпен вследствие на една приятна разходка по екопътеката ¨Под пръските на водопада“, която започва от града, стигаме до този прекрасен водопад. Както самото му име подсказва, става въпрос за един наистина внушителен водопад, висок близо 30 метра.

Къде да отседнем в тази част на Балкана?

Всеки един от престоите ми насред Балкана дотук се радваше на изключително гостоприемство и Тетвенския край не беше изключение. Имах удоволствието да посетя две наистина специфични места в този регион, всяко едно от тях със свой собствен, уникален стил:

Къща за гости “Старата Фурна”: Насред село Лопян, известна с вкусните гозби на своя домакин и с битовата си атмосфера, тази къща за гости, в миналото пекарна, споделя със своите гости в автентичния дух на Балкана.

Ваканционни къщи “Бояна”, с. Черни Вит: разположен в село Черни Вит, известно със своето зелено сирене, този семеен комплекс очарова своите гости с изключителното спокойствие и уют, престой минаващ “под нотите” на река Черни Вит минаваща в непосредствена близост.

 

Възможности:

Следвайки личния си опит, странствайки из централната част на Стара Планина, смея да кажа че това е едно от най-привлекателните места в страната за авантюристично настроените пътешественици. Преходи из планината и гората, покоряване на върхове, посещения на пещери и водопади, или просто любуване на приказната флора и фауна, докато се наслаждаваш на чистия и ароматен въздух и песните на птичките, безкрайни са възможностите за приключенски туризъм.

Не по-малко впечатляващо е запазеното културно наследство от гледна точка на занаятите. Малко са местата в България с толкова наситена палитра от занаяти, основен поминък на населението в този край още от времето на Възраждането, запазени и до ден днешен. Безспорно водещ занаят тук е грънчарството, с традиции още от времето на траките, имайки на предвид богатата на глина почва. Има множество работилници и ателиета където човек може да научи повече за местните занаяти чрез правене, не само за грънчаство, но и за дървообработване, кожообработване, медникарство, резбарство, тъкачество, и други.

Ако има място, където човек може да се откъсне напълно от забързаното ежедневие и да си напомни, сам на себе си, за онова което е истински важно в живота, то това без съмнение е този регион. Не липсват и хора, които да направят престоя наистина пълноценен, било то показвайки ти неописуемо красиви места, гощавайки те с приказно вкусни гозби или научавайки те да изработиш нещо с ръцете си, давайки воля на креативността и въображението.

Панорамна гледка от Тетевен към река Вит и Балкана

Централен Балкан ще те омае със своята разкошна природа, ще те предизвика да обходиш и най-стръмните пътеки за да стигнеш до непристъпни върхове, но това което със сигурност няма да направи, е да те разочарова.

След едно истинско приключение из Балкана, в началото на петата седмица ми предстоеше да се насоча на север, към Ловеч и Плевен, за което ще разкажа съвсем скоро


Do you find it interesting? Spread the word...

Get more tips with our “Travel Insaider”

Потърси