Габрово, Трявна, Дряново и Севлиево – 4-та седмица от 66 дни България (част 2)

До ден днешен регионът на Габрово е запазил своят така характерен автентичен облик.

Има места, които всеки човек желаещ да се потопи в българските обичаи, традиции и занаяти трябва да посети. Габровският регион без съмнение оглавява този своеобразен списък.

Произвеждането на текстилни изделия е типично за региона. Снимка: Бакърджиевата къща, Дряново

В началото на 4-та седмица от 66 дневното пътешествие из България имах възможността да посетя Велико Търново, околностите и Еленския Балкан. Сега ми предстоеше да се спусна към Габровския край. Само за два дни, в една изключително интензивна програма, имах за цел да посетя Трявна, Габрово, Етъра, Дряново, Севлиево и някои интересни обекти по пътя. Една наистина трудна задача.

Регионът покрай Габрово е бил основен търговски център по време на Възраждането.

Поради своето стратегическо разположение, над прохода Шипка, основен път който свързва Южна със Северна България и водещ към дунавското пристанище (Русе), този регион се е превърнал в изявен център за търговия, а с това различни занаяти са процъфтяли.

След Освобождението, поради предприемчивия дух на Габровци, районът се е превърнал в един от пионерите на индустриалната революция в България, както и най-изявеният текстилен център в страната. Габрово става известен като столицата на фабриките или българския “Манчестър”. През 1917 година, градът е наброявал по-малко от 10 хиляди души, като в същото време е разполагал с 8 банки, 23 фабрики за платове и прежди, 10 кожарски, 5 плетачни и 5 за обувки, както и множество дребни работилници.

В периода между 1905 и 1978, Габрово се е трансформирал в най-индустриализираният град в България.

Всичко това ни служи като контекст за да разберем повече за наследството с което разполагаме днес. Много от тези занаяти са запазени и до ден днешен и освен в Етнографския център “Етъра”, те се развиват и показват и в Трявна, както и в работилници из целия регион.

Габрово: гледка от високо, крепост “Градище”

Освен с история, култура и традиции, Габровския край разполага и с огромно природно богатство. Разположен в подножието на Стара Планина, предлага множество разходки и приключения сред природата.

Но нека започнем по ред, идвайки от Елена.

Трявна

Историята разказва, че Трявна е възникнала през XII-XIII век по време на царуването на братя Асеневци. Според легендата, поразени от приказната природа, те са избрали именно това място за своите лични дровци.

Още със самото си пристигане осъзнавам че много вероятно това не е просто мит. Гледката която се открива пред посетителите на града е удивителна.

Занаятите: по време на Възраждането, Трявна е бил изявен културен център, като до ден днешен са запазени множество от древните занаяти. Местни майстори правят демонстрации за всеки, който би желал да се потопи в магията на техния занаят.

Старият град: заслужава си човек да се разходи и полубува на стария град, както и да разгледа места като часовниковата кула, музея Старото Школо и Даскаловата къща музей.

Кафе на пясък: една от запазените традиции в града, е кафето на пясък, поднесено в керамични чашки и сервирано с бяло сладко. За да му се насладите напълно, идеята е да се пие бавно (въпреки че, притиснат от времето, не можах да изпълня тази препоръка)

Габрово

Освен всичко споменато по-горе, Габрово е известен и с пестеливостта и остроумието на своите жители, както и с любовта им към хумора. В пълния си блясък, това може да бъде видяно май месец, по време на Фестивала на Хумора, въпреки че посещавайки града си даваме сметка, че габровските шеги са навсякъде, дори и в музеите. Пример за това е и

единственият по света Дом на Хумора и сатирата

В ограниченото си време в града, следвайки ценните препоръки от Туристическия Информационен Център, имах възможност да се запозная с интересни места и хора.

Интерактивен Музей на индустрията: първият по рода си музей на Балканите заслужава всяка секунда прекарана в него, научавайки за развитието на Габрово от Освобождението до наши дни, по един привлекателен начин, а не липсват и толкова типичните за габровци хумористични черти.

Крепост “Градище”: идвайки до тук, силно препоръчвам на всеки да се качи до крепостта, датираща от ранновизантийския период (IV-VI век). Гледката от високо спира дъха, а живописния път до горе ще бъде съпровеждан от множество “Уау” моменти.

Gabrovo Plus: най-добрият начин да се запознаеш с региона е чрез местните, а аз лично не познавам по-добре подготвени за това в Габрово от Лъчо и неговите съмишленици, истински творци на преживявания: активни, културни, кулинарни, екологични и други.

Етнографски комплекс “Етъра”: едно посещение до Габрово не би било пълно без разходка до Етъра, едно своеобразно пътуване с машина на времето, което ни показва как е изглеждал града по времето на Възраждането.

Соколски Манастир: останах очарован от този манастир, разположен съвсем близо до Етъра. Соколски е един от най-живописните манастири, които съм посещавал, а гледката от високо е зашеметяваща.

Дряново

За жалост в това пътуване не успях да обърна достатъчно внимание на този град, но пък в малкото време с което разполагах успях да разгледам част от околностите и да се запозная с интересни преживявания, следвайки препоръките на Дестинация Дряново, местни ентусиасти силно отдадени на каузата да споделят със своите посетители най-интересното от региона.

Бакърджиевата къща: освен едно прекрасно скрито кътче, в близост до Балкана, тук домакинята Дарина предлага на своите посетители демонстрации и уроци по тъкане на хоризонтален стан, едно истинско изживяване.

Възрожденската къща: една къща с история, паметник на културата, чийто домакин Евгени споделя храната си директно от градината.

Винарна Ялово: една бутикова винарна, не далеч и от Велико Търново, където с предварителна уговорка, човек може да дегустира сортове типични за региона.

Дряновски Манастир: едно приказно място и един от основните центрове за съхранение на християнството и българската култура през вековете.

Водопад “Синият вир”: непосредствено до манастира, заслужава си да се разходим до този живописен водопад (както се вижда на снимката).

Севлиево

Намиращ се точно в сърцето на България, не далеч от Балкана, Севлиево е един очарователен град, успял да опази своето културно-историческо наследство.

Тиквата, своеобразният символ на Севлиево

Крепост Хоталич: ранновизантийската и средновековна крепост, високо извисена над Севлиево, е задължителна спирка за всеки минаващ през региона и предлага прекрасна гледка към града. Един съвет: през летните сезони избягвайте посещения по обедно време.

Музей на тиквата: единствен по рода си в България, поне за мен, това е най-впечатляващото място в Севлиево. Тиквата е основен елемент в българската кухня, а за севлиевци е и нещо повече, до такава степен че всеки октомври се провежда и Фестивала на Тиквата, най-изявеният празник на града. Като любител на тиквените изделия, нямам търпение да го посетя, но междувременно, ще изпробвам рецептите, които си записах от музея. 

Исторически музей и Етнографски комплекс Дандолови къщи: мястото където да научите повече за историята на града през вековете.

Музей на Дан Колов: южно от Севлиево, задължителна спирка на път към Балкана е село Сенник, родната къща на великият борец Дан Колов, постигнал висините в спорта и в живота.

Къща музей на Дан Колов, село Сенник, Севлиево

Възможности:

Един уикенд не стига за да може човек да се потопи в това което тази част на България предлага. Описаното по-горе е само една частичка от местенцата, които си заслужават да бъдат посетени, от преживяванията, които очакват ентусиазирани пътешественици.

За любителите на културно-историческия туризъм, регионът предлага множество интересни кътчета, със специална наклонност към занаятите и традициите. Освен описаните забележителности, периодично се организират множество фолклорни фестивали и културни събития, с които се изобразяват битието и обичаите от минали времена.

За приключенците възможностите са може би още повече. Намирайки се в подножието на Стара Планина, възможностите за разходки по еко-пътеки, планинско катерене, водни спортове и всякакви други активни дейности са безкрайни и на фона на неописуемо красиви гледки. Има огромен потенциал за развитието и на вело-туризъм, като има ненатоварени – същевременно изключително живописни – пътища, удачни за вело-ентусиасти.

Регионът разполага с множество живописни пътеки

В същото време, Габрово се намира на централно място, на кръстопът между Северна и Южна България, в близост до прохода Шипка, на една ръка разстояние от Велико Търново, както и по пътя водещ към основното Дунавско пристанище, Русе.

Предизвикателства:

Въпреки прекрасните предпоставки, този регион остава в сянката на “по-големия си брат”, Велико Търново. Туристите минават от тук, но рядко се задържат повече от кратко посещение на Етъра.

От друга страна, въпреки близостта до забележителностите отвъд Балкана, като Шипка и Бузлуджа, местните ми споделят че именно Стара Планина служи като “препядствие”, което повечето туристи не пресичат целенасочено. Повече от фиическа, съм склонен да мисля, че това е само психологическа бариера.

Друго предизвикателство, което ми споделиха, е липсата на повече колаборация между местните бизнеси. Може би така типичната за региона предприемчивост, ако бъде комбинирана с повече сътрудничество между различните участници в туризма, бихме видяли още по-сполучливи и устойчиви продукти и услуги, които да достигнат до хората, които търсят този тип преживявания. Огромен пропуск за всички е че това все още не се случва.

Регионът на Габрово разполага с всички предпоставки за да се превърне в изявен туристически център за алтернативен туризъм. За да може това да стане, обаче, трябва задружно да се захванем за работа.

В края на тази 4-та седмица, се придвижих и до Троянския и Тетевенския Балкан, като не пропуснах да мина и през Ловеч. Повече за това, съвсем скоро...


Do you find it interesting? Spread the word...

Get more tips with our “Travel Insaider”

Потърси