Пътешественици и Търсачи на Преживявания – запознай се с Вики и Митко от Trip Cookbook

Trip CookBook се роди от желанието ни да бъдем полезни на всички вас, които искат да посетят същите места, които ние сме посетили.

Ще ви запознаем с едни истински търсачи на преживявания – пътешествениците Вики и Митко, блогърите които стоят зад Trip Cookbook.

Вики и Митко, пътешественици и блогъри, създатели на Trip Cookbook

Ние сме Вики и Митко, запознахме се във Варна (ах, морето), пътищата ни по-късно се пресякоха и вече почти 6 години заедно търсим диви плажове и джунгли, изкачваме планини и активни вулкани и отскоро изследваме и подводния свят.

Trip CookBook се роди от желанието ни да бъдем полезни на всички вас, които искат да посетят същите места, които ние сме посетили.

Правим го чрез споделяне на нашите лични преживявания в кратки истории, ценни съвети от първа ръка и разбира се, снимки и видео. Самите ние следим поне 30 български (и поне още толкова чуждестранни такива) блога за пътешествия по света и така получаваме вдъхновение за нашите пътувания, както и ценна информация относно организацията на дадени пътувания.

Името ли?

Хората казват: „Шом пътуваш, значи обичаш да снимаш“. Това е така, като при нас добавяме и любовта към докосването до местната храна на всяко ново място, като досега светът ни поднася все приятни изненади.

Освен по света, обичате да пътешествате и из България. Какво намирате за истински уникално в нашата страна?

Малко места могат да се похвалят с комбинацията от наличие на море, планини, стотици пещери, множество природни забележителности без огромни тълпи от туристи, богатство от минерални извори и страхотна храна. И всичко това на не повече от няколко часа разстояние, без необходимост от полети.

Основна тема на вашите пътувания са свързани с храната. Какво специално има нашата кухня да предложи на посетителите ни?

Само който не е хапвал пататник или смилянски боб в Родопите не знае какво е специалното. Всички наши приятели чужденци не спират да говорят за салатите ни, сиренето, което е в изобилие и им липсва в други места по света, както и наличието на пресни продукти почти на ръка разстояние.

Някои от неописуемо вкусните български гозби

Кое е най-незабравимото кулинарно преживяване, което си спомняте пътешествайки из родината ни?

Трудно е да изберем едно, нека да са 3, от различни региони на страната.

Родопите. Бяхме отседнали за 2 дни в Триград и хванахме лошо време. Така попаднахме в ресторанта на семеен хотел Аркан Хан, където изкарахме един дъждовен следобед. Като се започна с прясно изпечен пълнен хляб, домашни пържени кюфтенца, боб с наденица и всичко това покрай запалената камина и една излежаваща се лежерна котка.

Северна България. Тук фаворит ни е гостилница Хитър Петър в с. Бели Осъм. Посещавали сме мястото многократно, и никога не ни е разочаровало. Част от продуктите отглеждат в тяхното собствено стопанство. Препоръчваме лучника, селската салата и конския суджук. Един път се опитахме да останем и в хотелската част, но опитът ни не беше успешен.

В близост до София. Коб Кемп. Попаднахме на това място съвсем случайно, а се оказа се, че част от екипа следва нашия блог за пътешествия. Вечерята, която ни сготвиха първата вечер ни накара да се почувстваме у дома. Нито сме имали меню, нито очаквания. Просто ни казаха: „Няма да останете гладни“. Понеже бяхме малко гости, всичко беше направено само за нас и изпипано до последния детайл. Домашни пържени картофки на тиган, селска салата и шишчета от кайма с разтопен кашкавал в тях. Десерта и закуската на другия ден също бяха страхотни, но идете и проверете сами, защото рядко се повтарят. Вечерите, когато има повече гости, вечерята е на блок маса.

Още от вкусотиите из нашите географски ширини

Вие сте едни истински пътешественици, които обичат да се потапят в местата които посещават. Разкажете ни една от многото незабравими случки с местните хора, която е останала в съзнанието ви.

Съвсем скоро ни се случи да станем част от празнуването на курбан в Славейно, село с 50 жители в Родопите. Както си обядвахме в единствената кръчма, без абсолютно никакви планове или познати хора от селото, кръчмарят ни спомена за тази местна инициатива и каза, че сме добре дошли. На другия ден, мъглива и дъждовна неделя, трябваше да се изкачим по стръмна пътека до уж лесно видима полянка, която всички от селото знаят. Губихме се няколко пъти и питахме как да стигнем който видехме и доста пъти си мислихме, че сме объркали пътя. В един момент стигнахме някакъв параклис и полянка, но нямаше и следа от жив човек. Там имахме дискусия дали да се откажем и да се върнем, но продължихме. В следващия момент чухме гайда и глас с мотиви на народна песен. С всяка следваща крачка звука ставаше все по-ясен и по-близък, а накрая ни се откри и картината…

Веднъж стигнали, хората ни посрещнаха първо с леко очудване че има и някакви пришълци, които не познават, а след минута вече бяхме завързали разговор с няколко от тях. Бяхме и обилно нагостени, с щедри порции от казана с агнешкото с ориз, което местно момче беше приготвило специално за събитието. Атмосферата беше доста мистична и неподправена. Мъгла, лек дъждец, a под звуците на гайдата се виеха традиционни хора, в които Вики и наша приятелка, с която бяхме там се включиха. Това е топлия български дух, пазен от хората в планината.

Скоро имахте удоволствието да се насладите на едно специално изживяване в Коб Кемп. Разкажете повече за това.

Коб Кемп – едно истинско райско кътче

За кулинарното изживяване в Коб Кемп вече споменахме малко по-горе. Самото място е еко къмпинг, който спокойно може да се намира във всяка една западноевропейска държава, а най-очудващото е локацията – само на 70 км от София. Останахме втрещени какъв замисъл и талант е вложен при създаването на мястото. След като се запознахме със собственика всичко ни се изясни. Анжело е колоритна личност с характер, който е отдал живота си на архитектурата и интериорния дизайн, а между другото е и пътешественик и любител фотограф.

Мястото се отличава от всяко друго, което сме посещавали до момента. Бяхме си резервирали за нощувка не стая, а пенсиониран военен камион, който свърши идеална работа за целта. Има места и за палатки, върнахме се втори път по този начин и пак всичко беше чудесно. Разбира се, за принцовете и принцесите има стаи, както и едно ново бунгало, направено изцяло от дърво и стъкло, като пред него съвсем отскоро има и японска баня. Това е частната, по-романтична зона. Накратко: Оставете предразсъдъците вкъщи, вземете си приятно четиво (а защо не и няколко), доброто настроение и идете и вижте сами!

Колко важни са домакините на местата в които отсядаме за цялостното преживяване?

Винаги се стремим да си избираме малки и непопулярни места за настаняване – къмпинги, „хоумстей“, хостели и къщи за гости. Избягваме големи хотели и най-вече такива от големи вериги, където всичко е стерилно, монотонно и стандартно. Този наш начин на пътуване ни е изпратил при безброй интересни персонажи. Те отварят домовете си не само, за да ти предложат подслон (и в някои случаи храна), а и за да те накарат да обикнеш тяхното място – било то град, село или просто насред полята. Когато се сещаме за местата, които сме посетили, един от първите ярки спомени са домакините, като често виждаме себе си като такива в един по-дългосрочен план в развитието на нашия живот. Къде ли? Още не знаем, един ден, когато започне търсенето, със сигурност ще е дълъг период.

Вие сте пътували много из страната. Какво ще препоръчате за пътешествениците извън отъпканите пътеки?

Да пътуваш извън отъпканите пътеки

Тръгнете на път без строго определен план и маршрут. Шляйте се поне седмица из Родопите. Ще откриете безброй малки селца, където ще бъдете посрещнати радушно от местните хора. Усетете магията на с. Гела. Освен когато е надсвирването с гайди и е пълно с туристи, в другите периоди селото ще е почти само за вас. Тръгнете на лов за водопади. Любимите ни из региона са Фотинските, и тези около еко-пътека „Каньона на водопадите“. Прекарайте нощ или две на брега на някой от язовирите високо в планината. Нашият фаворит е Голям Беглик, на като може да останете на палатка или в бунгалца. Любимото ни местенце на брега на язовира е Чатъма, като дотам може да стигнете по доста разоран черен път, или посрещайки залеза на каяк. Вижте меандрите на р. Арда около гр. Маджарово, пътят си заслужава. Интересна и безплатна за посещение забележителност са каменните гъби около Кърджали, с които можете да завършите това приключение и да се впуснете към някой друг регион от България.


Следвайте пътешествията на Вики и Митко във Facebook и Instagram. Няма да останете разочаровани.

Disclaimer: ще ви “заразят” с копнежа да обиколите България…и света… да не кажете после че не сме ви предупредили!

Do you find it interesting? Spread the word...

Get more tips with our “Travel Insaider”

Потърси