Регионът на Русе и Източната Дунавска Равнина – 3-та седмица от 66 дни България (част 2)

Със своето стратегическо разположение, Дунавският край ни споделя своята изключителна история, както и едно неповторимо природно богатство.

В хода на историята, големите реки и ресурсите които дават са играли ключова роля в заселването на племената. Около тях са се формирали и империи, а в последствие и модерните градове. Втората по големина река в Европа, Дунав, не е изключение…

Дуросторум, древен римски град основан през 106г. на територията на днешна Силистра

В началото на тази 3-та седмица от 66 дневното пътешествие из България посетих региона около Варна и Шуменското Плато. След това, дойде време да се кача на север и да се впусна в едно вълнуващо приключение из хълмистата Дунавската Равнина.

Заселването по тези земи се случва още от древни времена, като в наши дни са съхранени множество останки от римското присъствие тук. Долна Мизия, както римляните са наричали тези земи, е била един стратегически важен регион и свидетелство за това са изградени крепости, които и до ден днешен се извисяват над хълмовете из Дунавската равнина, както и на самия бряг.

Този регион не е интересен само от историческа гледна точка, но и от културно-социална.

Интересно е да научим каква роля е играло стратегическото му разположение в живота на хората в различните етапи на човешкото развитие.

Не на последно място, природното богатство на тези земи е впечатляващо. Не е за пренебрегване посещението на Природен Парк Русенски Лом, убежище на реки, пещери, уникални скални феномени, дали подслон на множество отшелници, създали в тях скални църкви и манастири.

Разград

Разходката в Разград за жалост се наложи да бъде съвсем кратка, но не пропуснах да посетя един обект от историческо значение.

Razgrad
Древният град “Абритус”, днешен Разград

Древен град Абритус: впечатленията ми от този град бяха изключително приятни, като не може да пропуснете интерактивния музей (едно истинско изживяване, което описвам малко по-долу), където персонала, приветлив и отдаден, ще сподели интересни данни за историята на местността.

Русе

“Малката Виена”, както много хора я наричат, и не е незаслужено, ме впечатли отново със своя класически стил. Истината е че градът няма аналог в цяла България и архитектурно не отстъпва с нищо на известните туристически дестинации от централна Европа посещавани ежегодно от милиони посетители.

Градът има собствен стил, различаващ се от други български градове, облагодетелстван от географското си разположение, на брега на Дунава. Това го е и превърнал в най-развитият град по времето на Освобождението, когато по-голямата част от търговията се е осъществявала по вода, а пристанището е играло ключова роля.

Нямаше по-добър начин да се запозная отблизо с историята на града от разходката с Ruse Summer Free Tour

Рааходката из града с Ruse Summer Free Tour

Нашата екскурзоводка, Катерина, не само ни разходи из центъра, показвайки ни някои ключови места, скрити кътчета и детайли, но и ни сподели интересни истории на видни местни будители, легенди и куриози.

Успях да почерпя вдъхновение и от други места:

KOUKERY Art & Festival Travel Bulgaria: местен туроператор, специализиран в разходките из региона, със специални наклонности към фестивалния туризъм, бе мястото от което почерпих идеи за пътешествията из околностите.

Английската Къща: една къща с история, където престоят е наистина специален заради отдадеността на своята домакиня, Веси, един от онези хора които обичат града си и правят всичко за да може гостите му да извлекат максимума от своето посещение.

Околностите на Русе

Регионът е изключително богат на историческо наследство, същевременно и на някои необикновени природни творения.

Басарбовски Скален Манастир: лично за мен едно от най-впечатляващите места, превърнато в истинско изобретение на изкуството от силата на човешкия дух.

Басарбовски скален манастир

Ивановски Скални Църкви: притиснат от времето, този път не успях да ги посетя, но при посещението ми преди няколко месеца останах смаян от това неповторимо творение, получило и признанието на ЮНЕСКО.

Средновековният град-крепост Червен: в днешно време можем да видим руините на една стратегически важна крепост от времето на Второ Българско Царство.

Пещера Орлова Чука: лично за мен, връхната точка на посещението ми в региона, не толкова заради невероятните творения на майката природа които може човек да види, но заради неповторимия начин по който те са пресъздадени от екскурзовода, който изнесе едно истинско представление, подарявайки ни песни и изпълнения на пияно и хармоника. Ако не вярвате, посетете, за да се уверите сами. Незабравимо!

 

Преживяването в Орлова чука е от съвсем друго измерение. 40 минути абсолютно забавление включително 🎤🎹🎼. Невероятно!!

The most amazing cave experience ever! Cave tour + singing + piano and harmonica playing…this is the best caveman you can possibly imagine!!!

Posted by Insaiders on Sunday, July 21, 2019

 

Покрай Дунавския Бряг:

Тутракан

Останах много приятно изненадан от това малко градче, видно рибарско селище в миналото. Следвайки препоръката на Мария от Travelling Buzz, се впуснах в едно интересно рибарско приключение.

Музей на Дунавския риболов и лодкостроене: едно много приятно местенце, малко, но спретнато, което илюстрира важността на риболова в града, занаят, който е давал работа на близо 5 хиляди човека (от общо 10 хиляди души население), изхранвал е хиляди семейства и е снабдявал с прясна риба цялата страната, както и съседни държави.

Архитектурен резерват Рибарска махала: тук имах възможност да се запозная с последния майстор лодкар, който ръчно изработва и поправя автентични дървени рибарски лодки и който също ръчно плете рибарски мрежи (както се вижда на демонстрацията). Мястото е изключително интересно, разполага и с ателие за интересни ръчно изработени сувенири от местната флора, като също така, с предварителна заявка, човек може да дегустира прясна риба.

Резерватът Сребърна:

За жалост нямах много време да се разходя покрай резервата, а и летните жеги не са най-удачния момент. Освен това, най-видните “жители” на резервата, къдроглавите пеликани, наскоро са емигрирали на юг, като февруари-март месец догодина отново ще са готови да посрещат своите посетители. Тук е единственото място по света където този вид може свободно да се наблюдава в естествената му среда.

Къдроглавите Пеликани, символът на Резервата Сребарна

Резерватът е дом на редица редки видове, не само птици (над 200), но и бозайници, земноводни и влечуги, една мини екосистема, богатство за всички нас.

Силистра: последна точка на изток по Дунавския бряг на територията на България, град с много история от римско (тогава наричан Дуросторум – снимка по-горе), през средновековно, до днешно време, вече 1900 години Силистра е обитавана без прекъсване.

Възможности:

Русе, градът и регионът покрай Дунавската Равнина разполагат с изключителни туристически ресурси, чийто потенциал тепърва предстои да бъде отключен.

Културно историческият туризъм е водещ, но има огромен потенциал за развитие и на природно-приключенски, както и на вело-туризъм.

Русе е централна точка, през която минава и маршрутът Евро-Вело 6, за жалост обаче не толкова популярен измежду милионите вело-ентусиасти в Европа. Само ако знаеха за огромното богатство по тези земи! Допълнителен тласък в тази насока дават и идеи за свързването на Евро-Вело 6 с проекта за маршрут по Черноморието, идея по която работят приятелите ни от Туристически маршрут “Черно море”. Събития като Дунав Ултра помагат изключително много за развиването на този вид туризъм. Има много причини за оптимизъм и вярвам нещата тепърва ще се случват.

Свидетелство за развитие е и богатата културна програма на града (Русе), която не спира да привлича интересни гости. В обиколката на града се запознах и с групата, която учатваше в поредния фестивал организиран в града. Дейни местни хора развиват интересни инициативи, като например Мирослав Димитров, който заедно с други местни ентусиасти е на път да илюстрира и сподели историята на по-малко познатите места в града чрез инсталацията на QR кодове.

За да може обаче всичко това да продължава и да се надгражда, градът и регионът трябва да получава посещения, които да оправдават вложените средства. Вместо просто място през което хората преминават транзитно,

Русе има потенциала и трябва да се превърне в приемаща дестинация , един своеобразен “hub”, изходна точка от която пътешествениците да опознават региона.

Най-лесно, на теория, това може да се случи по вода (след като най-близкото летище е в Букурещ, на 100км), но и това изисква много работа.

Русенският бряг на Дунава

Предизвикателства:

Последното е предизвикателство, защото на този етап приоритет на големите фирми окупирали потока от туристи изглежда развеждането им из по-известните туристически места, като например Велико Търново, като Русе и околностите остават напълно в сянка. Така, от добре развитият круизен туризъм, регионът на практика не печели почти нищо.

Другото което прави негативно впечатление е, че за туристите на практика не съществува и възможност за обиколка с кораб, нещо което, съдейки от директни източници е много често търсено от туристите. Единственият оператор на подобна атракция по-скоро остава в сянка по необясними логически причини; една уникална ниша, която, да се надяваме, за доброто на града, някой скоро ще развие.

Друго предизвикателство, което ми споделиха много от собствениците на туристически бизнеси в региона, е липсата и трудността да се намери качествен и отдаден персонал (не се случва за жалост само тук). Истински жалкото е че това се наблюдава и в самата туристическа администрация, нещо от което страдаме всички. Следвайки примера на един от тези предприемачи, съм склонен да вярвам че давайки заслуженото възнаграждение за труда (често недооценен в този сектор), работодателите могат по-лесно да намерят стойностен и кадърен персонал, което след себе си да доведе до увеличаването на качеството на услугата, което в последствие да генерира и заслужена печалба. Лесно на теория, по-трудно на практика, и за жалост малко са тези които предприемат по този по-каменист път.

След всяко едно от посещенията на десетките ключови исторически обекти, оставам все с едно усещане за това че не сме успяли да пресъздадем достатъчно добре богатата история на това място. Постното представяне на информация чрез информационни табели вече не работи. Днешният турист губи бързо интерес също и от наизустените беседи, представени по монотонен начин.

За радост, места като древният град Абритус в Разград е едно от приятните изключения. Реновиран преди 4 години, експозиционният център и в частност интерактивният музей са повод за национална гордост. Малък, но спретнат и направен с изключително внимание, където всеки детайл е на място, въвличат всеки посетител в историята на едно изключително интересно място. Измислели са и интересни игри, където чрез метода на игра-състезание, група от посетители да открият ключовите места в комплекса. Надявам се повече обекти в страната да почерпят пример, така наистина ще успяваме да създаваме траен ефект у нашите посетители.

Русе има капацитета да се превърне в изходен пункт за редица пътешественици в търсенето на приключения из Дунавската Равнина, потенциал, който предстои да бъде разгърнат.

След края на тази трета седмица се отправих на юг, към бившата столица на България, Велико Търново. Повече за това очаквайте съвсем скоро


Do you find it interesting? Spread the word...

Get more tips with our “Travel Insaider”

Потърси